Най - великите пилоти

Айртон сена е роден на 21 март 1960 г. в Сао Пауло, Бразилия. Той се състезава във Формула 1 в периода 1984-1994 г., като неговата кариера е една от най-впечатляващите в историята на този шампионат със спечелването на трите титли през 1988, 1990 и 1991 г. Айртон Сена има в актива си 41 победи, 162 старта, 80 места на подиума и 65 първи стартови позиции. Пилотът се е състезавал за отборите: Толеман, Лотус, Макларън и Уилямс.

За голямо нещастие през 1994 г. Сена загива след катастрофа в състезанието за голямата награда на Сан Марино.

Прост е роден на 22 Февруари 1955 г. в Сент Етиен, Франция. Той е един от най-успешните пилоти във Формула 1 със спечелването на 4 титли - 1985, 1986, 1989 и 1993 г. Французинът се съзтезава през 1980-1991, и 1993 г., като има в своя актив 51 победи, 202 старта, 106 места на подиума, и 33 първи позиции. Ален Прост се е състезавал за отборите: Макларън, Рено, Уилямс и Ферари.

Михаел Шумахер е безспорно най-успешният пилот във Формула 1 за всички времена. Той е роден на 3 Януари 1969 г. в град Хюрт, Германия. Своят дебют в шампионата Шумахер прави през 1991 г. за голямата награда на Белгия. Той се състезава до 2006 г., като става 7 пъти шампион - 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2003 и 2004 г. Немският пилот има в актива си 91 победи, 250 старта, 154 места на модиума и 68 първи стартови позиции. Михаел Шумахер се е съзтезавал за отборите: Джордан, Бенетон, Ферари.

През 2010 г. Шумахер се завърна във Формула 1, като подписа соговор с отбора на  Мерцедес Гран При.

Ники Лауда е роден на 22 Февруари 1949 г. във Виена, Франция. Той е сред най-успешните пилоти, участвали някога във Формула 1, като е ставал три пъти шампион 1975, 1977 и 1984 г. Кариерата на Ники Лауда започва от 1971 и приключва през 1985 г. със 3 години прекъсване (1979-1982 г.). Пилотът има в своя актив 25 победи, 172 старта, 54 подиума и 24 първи позиции. Ники Лауда се е съзтезавал за отборите: Марч, МРМ, Ферари, Брабам и Макларън.

Хуан Мануел Фанджо е роден на 24 юни 1911 г. в Балкарса, Аржентина. Той е вторият най-успешен пилот във Формула 1, след Михаел Шумахер. Кариерата на Фанджо започва през 1950 г. и завършва през 1958 г., като в периода 1951-53 г. той не се състезава. В актива на аржентинският пилот са 5-те титли - 1951, 1954, 1955, 1956 и 1967 г., 24 победи, 52 старта, 31 подиума и 31 първи стартови позиции. Хуан Мануел Фанджо се е състезавал за отборите: Мазерати, Алфа Ромео, Мерцедес и Ферари. На 17 юли 1995 г. той почива в Париж, Франция.

Жил Вилньов става част от света на Формула 1 след решението на Ники Лауда да се откаже от последните два кръга от шампионата през 1977 г. Канадецът заема мястото му във Ферари и кара заедно с Карлос Ройтеман в Гран При на Канада и Япония. Тези състезания се оказват злополучни за него и той дори се сблъсква с Тирел-а на Рони Петерсон. При тази катастрофа на Жил му се налага да катапултира от болида и това става причина за смъртта на няколко зрители.

Жил е седнал върху своето Ферари 312T4 на пистата Аетодромо Енцо и Дино Ферари, 1979 година.

Вилньов бързо се оправя от трагичното събитие и това проличава от представянето му през следващия сезон. През 1978 г. вече е официален втори пилот на Ферари. Успява да спечели първата си победа, и то пред родна публика — на новооткритата писта в Монреал, домакин на Голямата награда на Канада. Понастоящем тази писта носи неговото име.
1979 г. е изключително успешна за Канадеца, който успява да завоюва второто място в шампионата. Съотборник му е Джоди Шектър, който става световен шампион през същата година.
През следващата година твърде много несполуки го преследват и той не успява да влезе в шестицата на генералното класиране. Взема само две 5-ти места в Монако и Канада и две 6-ти в Белгия и ФРГ. Затова пък през 1981 г. си възвръща предишните успехи. Взема победи в Испания и Монако и става 4-ти в Белгия.
Състезанието на пистата Золдер Сиркуит в Белгия се оказва последно за Жил Вилньов. По време на квалификацията за пол позишън на 8 май 1982 година, в третата си бърза обиколка Жил Вилньов се удря с почти максимална скорост в Марч-а на Йохен Мас. От тежкия удар, Жил излита заедно със седалката от кокпита и се забива в предпазната ограда. Почива няколко часа по-късно в болница, без да дойде в съзнание.
Жил Вилньов е голямата слабост на легендата и създателя на Ферари Енцо Ферари, който след смъртта на канадеца е наистина потресен и престава да ходи на пистата.

Найджъл Ърнест Менсъл (на английски Nigel Ernest James Mansell) е бивш британски пилот от Формула 1. Роден е на 8 август 1953 г. в Баутън, Уорчестър, Англия. Той се състезавал за Лотус, Уилямс, Ферари и Макларън. През 1988 в летния сезон на Формула 1 той е заразен от пилешска шарка след Голямата награда на Унгария и пропусна цели две състезания.
Става световен шампион във Формула 1 през 1992 година. Заради борбения му характер и агресивния му начин на водене на болида, журналистите му поставят прозвището „Британският Лъв“ още когато се е състезавал за Ферари през 1989 и 1990 година. През 1992 година прекратява състезателната си кариера във Формула 1 и преминава в състезанията от шампионата КАРТ в САЩ в тима на Нюман-Хаас. Още в първото си участие в КАРТ, печели победа на пистата „Сърфърс Парадайс“ в Австралия. През сезона печели общо 5 победи ставайки шампион за 1993 година.


Във Формула 1, Джеки Стюърт започва кариерата си като пилот на БРМ. Сключва договор с мениджъра Кен Тирел.

Джаки Стюарт с „Матра-Форд“, 1965

Става за първи път световен шампион през 1969 година с болид Матра МС 80 с двигател Косуърт. И до днешни дни Джеки Стюарт и Фернандо Алонсо с Рено са единствените пилоти печелили шампионска титла с френски болид.
Става шампион отново през 1971 и 1973 година с болид на Тирел.
През 1973 г. списание „Спорт Илюстрейт“ го обвява за „Спортмен на годината“.
През 1990, влиза в „Международната Зала на Славата в Моторните Спортове“.
Прекратява активна състезателна дейност, през 1973 г. Става консултант във Форд Мотор Къмпани.
Голямото си завръщане във Формула 1 прави през 1997 година създавайки нов тим „Стюарт Гран При“, заедно със сина си Пол Стюърт и Форд Мотор Къмпани.
Тимът по-късно е преименуван в Ягуар (2000) като става изцяло собственост на Форд.

Минарди

През 2000 г. Алонсо става тест-пилот на Минарди, докато се състезава във Формула 3000.

2001

Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия през 2001 г., където кара за екипа на Минарди, а съотборник му е ветеранът Тарсо Маркес. Следват впечатляващи прояви, през следващия сезон той обаче решава да не се състезава, а да се концентрира върху задачите си на тест-пилот в Рено, какъвто става през 2002.

Рено

2003

През 2003 г. си заслужва мястото на титулярен пилот, а скоро идва и първата му победа — в Гран при на Унгария, както и едно второ и две трети места. Завършва на 6-то място в генералното класиране.

2004

С Рено за САЩ 2004.

През сезон 2004 започва добре с 3-тото място в Австралия, но трябва да изчака до средата на сезона, за да се качи отново на подиума. Това се случва в Гран При на Франция на Маникур, където той завоюва второто място. Подиуми следват и на Хокенхайм, и на Хунгароринг, но на Алонсо така и не се отдава да спечели победа през 2004-та.

2005

Квалификация за САЩ 2005.

Следващият сезон обаче потръгва добре за младия испанец. Седемте му победи, четири втори места, три трети и едно четвърто му донасят титлата и Фернандо Алонсо става най-младия Световен шампион във Формула 1, като с това подобрява дълго задържалия се рекорд на Емерсон Фитипалди, но по-късно Луис Хамилтън поставя нов рекорд за най-млад Световен шампион във Формула 1, които след това е подобрен от Себастиян Фетел . Фернандо побеждава прекия си конкурент в борбата за титлата Кими Райконен с цели 21 т. Представянето на Алонсо носи и първата конструкторска титла за отбора му - Рено, ето защо обявеното през декември 2005-та преминаване на испанеца в Макларън Мерцедес от сезон 2007 шокира света на Формула 1.

2006

През последния си сезон в отбора на Рено Алонсо постига 6 победи в първите си 9 състезания. Той печели Гранд При на Бахрейн, Австралия, Испания, Монако, Великобритания и Канада. Испанецът изглежда като сигурен шампион, но финалната атака на Михаел Шумахер и Ферари оставят борбата напрегната до финала на сезона. Следва нова победа за Алонсо в предпоследното състезание за сезона - Гран При на Япония, а на следващото състезание - Гранд При на Бразилия той става двукратен световен шампион, а отборът му Рено става шампион при конструкторите за втори път.

Макларън

2007

Алонсо в Малайзия 2007, негова първа победа с Макларън.

От началото на 2007 година Алонсо е пилот на МакЛарън Мерцедес на мястото на Кими Райконен, който се състезава за Ферари. На Гран При на Малайзия, второто състезание на Алонсо като пилот на МакЛарън, той печели и първата си победа за новия отбор. Втората си победа Фернандо печели в Гран При на Монако, като тръгва от полпозишън и прави най-бърза обиколка. Третата му победа идва на Гран При на Европа на пистата Нюрбургринг, където Алонсо се движи втори почти до края на състезанието, но завалява дъжд и испанецът успява да изпревари Фелипе Маса броени обиколки преди края и по този начин да си осигури победата. Четвъртата и последна за сезона победа идва на традиционно удобната за Ферари писта - Монца в Италия, където Алонсо безпроблемно спечелва и първата позиция, и победата, и отбелязва най-бърза обиколка. Испанецът завършва сезон 2007 със 109 точки, които му отреждат трето място в генералното класиране, само на 1 точка от шампиона за сезона - Кими Райконен (110 точки) и с равен брой точки с втория - съотборникът му Луис Хамилтън.На 2 ноември 2007 г. Фернандо Алонсо прекратява договора си с Макларън-Мерцедес.

Рено

2008

През 2008 Алонсо се завръща в Рено, където съотборник му е Нелсиньо Пикет. През тежкият сезон 2008 на първата нощна надпревара в Сингапур, Фернандо печели първата си победа за сезона след катастрофа на съотборинка му Нелсиньо Пикет. След излизането на кола за сигурност той се оказва на печеливша позиция, страртирайки от 14 място. Следващото състезание за Голямата награда на Япония на пистата Фуджи, Алонсо взима пол-позишън и печели състезанието. През втората половина на сезона Алонсо е пилотът със най-много спечелени точки.

2009

Алонсо в болида R29 за Турция 2009.

През сезон 2009 след изгонването на Нелсиньо Пикет, започва разследване на катастрофата му довела до победата на Фернандо Алонсо в Голямата награда на Сингапур, което води да уволняването на шефа на Рено - Флавио Бриаторе и главния инженер Пад Саймъндс.

Ферари

2010

Алонсо в първото си ГП и първа победа за Ферари в Бахрейн 2010.

През 2010 година Фернандо Алонсо се съзтезава за отбора от Маранело Ферари на мястото на Кими Райконен, като негов съотборник е Фелипе Маса. Със започването на новия сезон 2010, Фернандо Алонсо печели първото състезание в Бахрейн на пистата Сахир. Втори след него е съотборникът му Фелипе Маса, спомагайки за спечелването на двойна победа. Следват няколко незадоволителни състезания,в които се качва само 2 пъти на подиума-в Гран при на Испания и Гран при на Канада.


Джим Кларк (на английски: Jim Clark) е шотландски пилот от Формула 1, смятан за един от най-добрите пилоти в историята на Формула 1.
Роден е на 4 март 1936 г. във фермата Килмани, Шотландия. Има четири сестри. Загива на пистата Хокенхаймринг, Германия, на 7 април 1968 година, на 32-годишна възраст.
Двукратен световен шампион във Формула 1 през 1963 и 1965 година с екипа на Лотус-Клаймъкс.

Джим Кларк, 1965

http://automedia.investor.bg/a/0-nachalo/8519-pilotite-izbraha-nai-velikite-piloti-za-vsichki-vremena/